19.03.2015 г., 23:40

Сърцето ми

677 0 1

Моето сърце от болка днес умира, защото ти го счупи на парчета
и си игра с него без да спираш, дори го ползваше като играчка...
Сега живея без сърце и чакам да ми отговориш, скъпа...
Защо го пусна на земята, а след това без милост ти го смачка?
Не беше силно, нито смело.... беше скромно и много добро,
мислеше винаги първо за другите и на никой никога не стори зло!
Търсеше жена която да го пази, нищо повече, само това.
и в замяна беше готово на всичко, защото знаеше, че любовта никога не е имала цена...
След дълги години си помисли, че най-накрая е намерило онази част
която толкова време търси и всяка вечер много му липсва...
Но беше намерило само една жена която над него искаше власт
а след като я получи, много подло на земята тя го пусна...
Беше слабо, защото всички го отблъскваха, без дори да знаят колко е голямо,
а после плачеше и понеже беше добро, винаги търсеше в себе си вината.....
Беше сляпо и се заблуждаваше жестоко, защото много късно то разбра,
че има неща които не зависят от него и тези неща ги определя съдбата!
Защо давам толкова много на жените които обичам? Понякога се питаше то...
Аз искам само щастие и любов, нищо повече... Нима това за тях е много?
Защо е толкова скъпа цената на моята доброта? И на всеки плащам с добро...
А те всеки път ме нараняват и за добрите постъпки постоянно с лошо ми го връщат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки от нас малко или много е преживявал тези моменти на отчаяние на болка дори на разкаяние!В повечето случай се стрещат точно такива хора каквито ти си стрещнал !Човек им дава сърцето си а те му се присмиват!Но от това само трябва да знаят че става човек по силен и започва да усеща кой са истинските!Желая ти от сърце да стрешнеш истинската любов взаимната !До нови и гледай на пред!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...