Моето сърце от болка днес умира, защото ти го счупи на парчета
и си игра с него без да спираш, дори го ползваше като играчка...
Сега живея без сърце и чакам да ми отговориш, скъпа...
Защо го пусна на земята, а след това без милост ти го смачка?
Не беше силно, нито смело.... беше скромно и много добро,
мислеше винаги първо за другите и на никой никога не стори зло!
Търсеше жена която да го пази, нищо повече, само това.
и в замяна беше готово на всичко, защото знаеше, че любовта никога не е имала цена...
След дълги години си помисли, че най-накрая е намерило онази част
която толкова време търси и всяка вечер много му липсва...
Но беше намерило само една жена която над него искаше власт
а след като я получи, много подло на земята тя го пусна...
Беше слабо, защото всички го отблъскваха, без дори да знаят колко е голямо,
а после плачеше и понеже беше добро, винаги търсеше в себе си вината.....
Беше сляпо и се заблуждаваше жестоко, защото много късно то разбра,
че има неща които не зависят от него и тези неща ги определя съдбата!
Защо давам толкова много на жените които обичам? Понякога се питаше то...
Аз искам само щастие и любов, нищо повече... Нима това за тях е много?
Защо е толкова скъпа цената на моята доброта? И на всеки плащам с добро...
А те всеки път ме нараняват и за добрите постъпки постоянно с лошо ми го връщат...
© Калоян Калинов Todos los derechos reservados