24.05.2006 г., 9:34 ч.

СЪРЦЕТО МИ...НОЩЕС НЕ ТЕ УСЕТИ 

  Поезия
799 0 4
   /На Сашо... който на този ден, ми подари
преди осем години... най-черния букет/


Сънувах бялата си рокля
и църквата, където
Господ ни венча.
Години минаха,
а сякаш вчера в нея
съм била.
Припряно бързахме с тебе.
Отъпвахме пътеки...
Връзвахме на възел
всяка - дълбок.
Защо сърцето ми нощес
не те усети и
да те прегърна
не успях?
Ти бързаше. Повече от мене.
Бърза,бърза...
Аз едва, след теб пълзя.
И разплитам на живота
нишките,
а спомените ми изсъхнали
мълчат като вина.
Когато се събудих...
Беше още мръкнало,
а пред очите ми -
живота ми със теб
се   извървя. 

        
         /Прочете го само...Не го оценявайте,моля ви!
          Болката не може да се оцени.../

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръдки, мила Веси, тук мога само да мълча!
  • Ох,Веси,натъжих се!Желая ти щастие,мила!
  • Веси, невероятна си...
    Сърцето ти е болка, разпиляна в този стих...
    Преоткрий щастието, целувки!
  • Няма да го оценявам,болката не може да се оцени!
    Самотата от болката е голяма!
    Само ти пожелавам усмивка,която да потъпче
    тъгата ти, а болката да изцели!
Предложения
: ??:??