СЪРЦЕТО МИ...НОЩЕС НЕ ТЕ УСЕТИ
/На Сашо... който на този ден, ми подари
преди осем години... най-черния букет/
Сънувах бялата си рокля
и църквата, където
Господ ни венча.
Години минаха,
а сякаш вчера в нея
съм била.
Припряно бързахме с тебе.
Отъпвахме пътеки...
Връзвахме на възел
всяка - дълбок.
Защо сърцето ми нощес
не те усети и
да те прегърна
не успях?
Ти бързаше. Повече от мене.
Бърза,бърза...
Аз едва, след теб пълзя.
И разплитам на живота
нишките,
а спомените ми изсъхнали
мълчат като вина.
Когато се събудих...
Беше още мръкнало,
а пред очите ми -
живота ми със теб
се извървя.
/Прочете го само...Не го оценявайте,моля ви!
Болката не може да се оцени.../
преди осем години... най-черния букет/
Сънувах бялата си рокля
и църквата, където
Господ ни венча.
Години минаха,
а сякаш вчера в нея
съм била.
Припряно бързахме с тебе.
Отъпвахме пътеки...
Връзвахме на възел
всяка - дълбок.
Защо сърцето ми нощес
не те усети и
да те прегърна
не успях?
Ти бързаше. Повече от мене.
Бърза,бърза...
Аз едва, след теб пълзя.
И разплитам на живота
нишките,
а спомените ми изсъхнали
мълчат като вина.
Когато се събудих...
Беше още мръкнало,
а пред очите ми -
живота ми със теб
се извървя.
/Прочете го само...Не го оценявайте,моля ви!
Болката не може да се оцени.../
© Веска Алексиева All rights reserved.
