СЪРЦЕТО МИ...НОЩЕС НЕ ТЕ УСЕТИ

May 24, 2006, 9:34 AM

Poetry

840 0 4

   /На Сашо... който на този ден, ми подари
преди осем години... най-черния букет/

Сънувах бялата си рокля
и църквата, където
Господ ни венча.
Години минаха,
а сякаш вчера в нея
съм била.
Припряно бързахме с тебе.
Отъпвахме пътеки...
Връзвахме на възел
всяка - дълбок.
Защо сърцето ми нощес
не те усети и
да те прегърна
не успях?
Ти бързаше. Повече от мене.
Бърза,бърза...
Аз едва, след теб пълзя.
И разплитам на живота
нишките,
а спомените ми изсъхнали
мълчат като вина.
Когато се събудих...
Беше още мръкнало,
а пред очите ми -
живота ми със теб
се извървя.


         /Прочете го само...Не го оценявайте,моля ви!
          Болката не може да се оцени.../

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dimi (Дими Фильова)

2006-05-24T20:19:03+03:00

Прегръдки, мила Веси, тук мога само да мълча!
mili_bg (Милена Христова)

2006-05-24T16:30:11+03:00

Ох,Веси,натъжих се!Желая ти щастие,мила!
Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-05-24T11:56:54+03:00

Веси, невероятна си...
Сърцето ти е болка, разпиляна в този стих...
Преоткрий щастието, целувки!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-05-24T10:31:20+03:00

Няма да го оценявам,болката не може да се оцени!
Самотата от болката е голяма!
Само ти пожелавам усмивка,която да потъпче
тъгата ти, а болката да изцели!