Сърцето на поета е ранимо,
без вик, без ропот ще умре
с строфа неясна, с изгубена рима
да бие то просто ще спе!
В сърцето на поета е събрана
болка, обич, горест и страх,
в сърцето на поета има рана
от спомен потънал във страх...
В сърцето на поета е студено
щом липсва край него любов,
сърцето на поета е свещено
кат ранния есенен зов...