В умерена дума го взе и го погали.
В умерена болка превзе и го похвали.
Умерено с тяжест премери го
колко тежи,
сърцето подъхнало ти отговори –
колкото сто лъжи.
С прецизния скалпел пое го в ръка –
тупти то самотно, доверно, в тъга.
Доверие сляпо го държи да тупти
извън себе си предало се на острието безжалостно
и с блясък в очите на безславната ярост
предавам и себе си за миг безпощадност. ...