Сърцето няма спирка и умора...
Сърцето няма спирка и умора!
Сърцето - то в нощта не спи!
Скъсано, закърпва се наново
със игли от хукнали мечти!
Като феникс литва в небесата
и загубено във кръг кръжи!
Търси щастието и свободата
дълбоко в хорските души.
И спомнено - то помни също!
Забравено - забравя трудно!
Тихо ляга и заспива тъжно,
но остава пак, остава будно.
Че нали е тъй, нали тъй бавно
става често с любовта -
уморена, тръгва си безславно
и издига себе си в лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Тодоров Всички права запазени
