Сърдита по маймунски
съм на всички маймуни.
Валяха дъждове,
вихреха се и тайфуни...
С часове наред усмивка носих,
твоята така и не изпросих...
Хилядите чужди
задоволяват твойте нужди...
Като идиот завършен,
като стрък прекършен
мойто его се усеща...
Няма някой, на когото гладно да не бъде,
нали сме земни люде!?
И не беше твърде много
туй, що желаех...
Не съм толкова гладна!
Но тъгата безпощадна
днес ме нахрани...
И само мънички рани -
да ти се усмихна по маймунски,
днес ме спират,
И все пак, ако попиташ,
маймуно, теб обичам по маймунски!
© Катя Всички права запазени
Наистина много интересен стих, браво!