2.07.2007 г., 14:45 ч.

СЪРНАТА, ПО КОЯТО АЗ НЕ СТРЕЛЯХ 

  Поезия
787 0 23
 

СЪРНАТА, ПО КОЯТО АЗ НЕ СТРЕЛЯХ



... Едва се чуват плахите ни стъпки,

а пулсът заглушава мисълта ни...

Пронизва ни с победно-жадни тръпки

ликуващата дързост: "То ще стане!..."


Пращяха съчки, жилеше коприва,

ухаеше на горска пръст и лято...

Телата ненаситно пак се впиват -

пиявици във нещо непознато!...


Косите по гърдите ти наболи

се спускат като нежни водорасли...

Защо е тази лудост!... За какво ли?...

Нима защото вече сме порасли?!...


Учудени от своята невинност,

ще пощим дрехи с тръни и кощрява...

Ще дойдем ли пак тука догодина?... -

Душите ни по детски обещават...


... На лов минавам пак през тази местност...

Тук някъде бе нашата постеля...

Сърна притропа тихо и ме стресна... -

Сърната, по която аз не стрелях...




Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??