СЪРНАТА, ПО КОЯТО АЗ НЕ СТРЕЛЯХ
СЪРНАТА, ПО КОЯТО АЗ НЕ СТРЕЛЯХ
... Едва се чуват плахите ни стъпки,
а пулсът заглушава мисълта ни...
Пронизва ни с победно-жадни тръпки
ликуващата дързост: "То ще стане!..."
Пращяха съчки, жилеше коприва,
ухаеше на горска пръст и лято...
Телата ненаситно пак се впиват -
пиявици във нещо непознато!...
Косите по гърдите ти наболи
се спускат като нежни водорасли...
Защо е тази лудост!... За какво ли?...
Нима защото вече сме порасли?!...
Учудени от своята невинност,
ще пощим дрехи с тръни и кощрява...
Ще дойдем ли пак тука догодина?... -
Душите ни по детски обещават...
... На лов минавам пак през тази местност...
Тук някъде бе нашата постеля...
Сърна притропа тихо и ме стресна... -
Сърната, по която аз не стрелях...
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
