СЪРНАТА, ПО КОЯТО АЗ НЕ СТРЕЛЯХ
... Едва се чуват плахите ни стъпки,
а пулсът заглушава мисълта ни...
Пронизва ни с победно-жадни тръпки
ликуващата дързост: "То ще стане!..."
Пращяха съчки, жилеше коприва,
ухаеше на горска пръст и лято...
Телата ненаситно пак се впиват -
пиявици във нещо непознато!...
Косите по гърдите ти наболи
се спускат като нежни водорасли...
Защо е тази лудост!... За какво ли?... ...