Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
Jul 2, 2007, 2:45 PM

СЪРНАТА, ПО КОЯТО АЗ НЕ СТРЕЛЯХ

  Poetry
1K 0 23
 

СЪРНАТА, ПО КОЯТО АЗ НЕ СТРЕЛЯХ



... Едва се чуват плахите ни стъпки,

а пулсът заглушава мисълта ни...

Пронизва ни с победно-жадни тръпки

ликуващата дързост: "То ще стане!..."


Пращяха съчки, жилеше коприва,

ухаеше на горска пръст и лято...

Телата ненаситно пак се впиват -

пиявици във нещо непознато!...


Косите по гърдите ти наболи

се спускат като нежни водорасли...

Защо е тази лудост!... За какво ли?...

Нима защото вече сме порасли?!...


Учудени от своята невинност,

ще пощим дрехи с тръни и кощрява...

Ще дойдем ли пак тука догодина?... -

Душите ни по детски обещават...


... На лов минавам пак през тази местност...

Тук някъде бе нашата постеля...

Сърна притропа тихо и ме стресна... -

Сърната, по която аз не стрелях...




Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0