Сърничка ли?!...
Ах, как не искам аз да съм вълкът
от приказката с шапка с цвят червен,
че да ми тежи на съвестта грехът,
че с дърта мърша бил съм зарибен.
Че после да ми се прииска
и нещо крехко младо и моминско
да понахапя, сдъвча, понастискам
макар да има вкус на... "свинско".
Защото то изглежда тъй свенливо,
тъй чисто приказно ухайно,
а щом със него заживееш,
започваш хули с разни... майни!
И питаш после, ех, каква
сърничка беше, палава и дива,
беше истинска, добра,
сияйна, бяла и щастлива.
И накрая... Кво?! - Рогата си показа,
сърничката във дявол се превърна
и чувстваш се наивен и наказан...
Извинете ме, ще... ида да повърна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
Дано сте щастливи с твоята сърничка както съм и аз.
