"Сървайвър" в душата

Със нежност и копнеж да ме жадуваш,

във мислите с любов да ме рисуваш...

В душата скришом тайничко да влизаш

и с обич моя свят да моделираш.

А с устните щом моите докоснеш,

настръхваш всички фибри - омагьосваш...

Телата шеметно в синхрон пулсират,

а кожата е с дъх на Самодива.

"О, сладка моя!" - тихо ми нашепваш,

разтапям се отпусната в блаженство,

от сласт, с която ти ме завладяваш

и моята потребност утоляваш.

И що е огън, лава и стихия?!

Не знам каква е твоята магия,

но знаеш как и връщаш във "кивота"

спокойния ми ритъм на живота.

"Обичам те, ти чудо мое вкусно!"

и хрупкава бисквитке за закуска.

Добро е утрото, дори и в здрача

уютно е, щом галиш ме с "ръката".

Такава е историята моя,

че Бог ми даде сили, за да мога

с крилете си небето да щурмувам

и в океаните без бряг да си палувам.

Не мога котвата да спусна,

докато мойта лудост не изплува.

И всичко в рими, стихчета небрежни

да се наниже, сдипли и подрежда.

Дори и нещо пак да ми убегне,

ти знаеш... всичко виждаш и усещаш,

но друго си е "Шекспир" да узнае,

че густо ти е сторил и омае

с поредния шедьовър сладкодумен,

надявам се дори и остроумен...

от бистрото поточе в планината

потекло долу чак до равнината.

Е, спирам вече, обещавам ви и точка,

че иначе ще стигна Амазонка.

За вашия "Сървайвър" във душата

ще ми разкажете щом "чуем се" във сайта.

Целувчици и топли пожелания

за сбъднати възможности! Послание:

Бъдете живи, здрави! Нека

не ни изневерява и късмета!

И само още нещичко да вмъкна,

че не е нужна дума, а духът ни...

И не "Защо и Как" се случва,

за да запазим тайнството Му в чудо.