със ангели сред лозето играех
Облече се лозата в гъсто грозде -
изписка слънце във ръждиви чепки.
Преди на утрото да спре в завоя
зърна разтръска в огън трескав.
От угарите, сбирали тъгата,
на земната любов изпили мрака -
долюбени прекипваха кръвта си
във твърдото на дъбови обятия...
Сънувах се в премяна от кенари.
Със ангели сред лозето играех -
ластарите му със зъби подрязвах,
от корен пих, запретнала ръкави.
В молитва се изправих -
изписка слънце във ръждиви чепки.
Преди на утрото да спре в завоя
зърна разтръска в огън трескав.
От угарите, сбирали тъгата,
на земната любов изпили мрака -
долюбени прекипваха кръвта си
във твърдото на дъбови обятия...
Сънувах се в премяна от кенари.
Със ангели сред лозето играех -
ластарите му със зъби подрязвах,
от корен пих, запретнала ръкави.
В молитва се изправих -
Непосегната.
Прескочих девет пъти речен камък,
проврях се гола под дъга небесна -
в студеното на кладенец се давих...
По камен мост куршум разби се -
босилек жило в кръст премрежи,
във мех от облак лудо вино
до късна нощ небето греба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
