Облече се лозата в гъсто грозде -
изписка слънце във ръждиви чепки.
Преди на утрото да спре в завоя
зърна разтръска в огън трескав.
От угарите, сбирали тъгата,
на земната любов изпили мрака -
долюбени прекипваха кръвта си
във твърдото на дъбови обятия...
Сънувах се в премяна от кенари.
Със ангели сред лозето играех -
ластарите му със зъби подрязвах,
от корен пих, запретнала ръкави. ...