Със Господа аз не споря

През зимата ми е студено.

През лятото във жар горя.

От "Горе" тъй е наредено...

Със Господа аз не споря!

Приемам всичко от Съдбата,

нали съм много търпелив

и като всички съм в Играта -

за всичко си имам мотив.

Щом зимата от студ се пръска,

а и Света се заледи,

аз с Лятото си търся връзка

и се спасявам от беди.

И тъй спасен от топли дрехи.

И печката щом загори,

аз търся в топлото утеха,

докато Пролет пролете!

О, Лятото за мен е гадно

и с него аз не съм другар,

особено, прегрят след пладне,

то губи дух и няма чар!

Горя подпален под краката,

и Целзиуса в мен гори,

гася се истински с водата,

за студ мечтая си дори!

Не са за мен таман нещата!

Щом Зимата се настани,

а Лете съхна в топлината,

докато Есен ме спаси!

И Пролет страдам от умора,

носа ми пролетно виси...

А Есента щом плаче в двора

не може да ме весели.

Така, че няма угодия,

все нещичко не е наред,

така че страдам аз, не крия,

ний в мрънкането сме царе!

16.07.2015. Драгойново