Разби сърцето ми
и то кърви.
Парченцата са разпиляни
и боли.
Гори душата ми.
На клада я постави ти
и я изпепели.
Използва ме,
съсипа ме,
заряза ме.
Захвърли ме.
Разкъса ме.
Разпаднах се.
"Обичам те" - ми казваше.
Любов моя и слънце ме наричаше.
Това ми трябваше.
Наивна бях и вярвах ти.
А лъжеше ме ти.
За различен мислих те, но не си.
Мъжете, всичките, еднакви са.
Кои от кои по-гадни са.
Преследват ни за забавление.
Това си е чисто престъпление.
посветено на Емил Иванов
20.12.2008 г.
© Силвия Герджикова Всички права запазени