16.10.2014 г., 18:30

Сътворение

497 0 1

Огнедишащата сила ме изпрати,

да те поглъна в своя храм.

 

Не бях проклятие, не бях разпятие,

но бях щастлива да ти дам

две слова на кръст положени,

две длани на ръмжащ стомах.

 

Не бях готова за обичане,

не бях готова и за страх.

 

И въпреки че ме отрече три пъти,

аз три пъти ти ги простих.

Не бях щастливото момиче,

не бях нещастния ти стих.

 

Но ти нахлу във моя храм,

разпали всичките ми тайнства,

а бях готова да ги дам,

напук на всичките ви християнства.

 

Но ти не ме остави със това,

олтара с брадвата посече,

разсипа мировата добрина,

а в спомен ми остави цвете.

 

Отиде си - и храмът изгоря,

не ти обаче, пламък беше,

а огнедишащата сила на света,

в която само цветето личеше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...