16.10.2014 г., 18:30

Сътворение

498 0 1

Огнедишащата сила ме изпрати,

да те поглъна в своя храм.

 

Не бях проклятие, не бях разпятие,

но бях щастлива да ти дам

две слова на кръст положени,

две длани на ръмжащ стомах.

 

Не бях готова за обичане,

не бях готова и за страх.

 

И въпреки че ме отрече три пъти,

аз три пъти ти ги простих.

Не бях щастливото момиче,

не бях нещастния ти стих.

 

Но ти нахлу във моя храм,

разпали всичките ми тайнства,

а бях готова да ги дам,

напук на всичките ви християнства.

 

Но ти не ме остави със това,

олтара с брадвата посече,

разсипа мировата добрина,

а в спомен ми остави цвете.

 

Отиде си - и храмът изгоря,

не ти обаче, пламък беше,

а огнедишащата сила на света,

в която само цветето личеше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....