Oct 16, 2014, 6:30 PM

Сътворение 

  Poetry
335 0 1

Огнедишащата сила ме изпрати,

да те поглъна в своя храм.

 

Не бях проклятие, не бях разпятие,

но бях щастлива да ти дам

две слова на кръст положени,

две длани на ръмжащ стомах.

 

Не бях готова за обичане,

не бях готова и за страх.

 

И въпреки че ме отрече три пъти,

аз три пъти ти ги простих.

Не бях щастливото момиче,

не бях нещастния ти стих.

 

Но ти нахлу във моя храм,

разпали всичките ми тайнства,

а бях готова да ги дам,

напук на всичките ви християнства.

 

Но ти не ме остави със това,

олтара с брадвата посече,

разсипа мировата добрина,

а в спомен ми остави цвете.

 

Отиде си - и храмът изгоря,

не ти обаче, пламък беше,

а огнедишащата сила на света,

в която само цветето личеше.

© Стела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??