Oct 16, 2014, 6:30 PM

Сътворение

  Poetry
495 0 1

Огнедишащата сила ме изпрати,

да те поглъна в своя храм.

 

Не бях проклятие, не бях разпятие,

но бях щастлива да ти дам

две слова на кръст положени,

две длани на ръмжащ стомах.

 

Не бях готова за обичане,

не бях готова и за страх.

 

И въпреки че ме отрече три пъти,

аз три пъти ти ги простих.

Не бях щастливото момиче,

не бях нещастния ти стих.

 

Но ти нахлу във моя храм,

разпали всичките ми тайнства,

а бях готова да ги дам,

напук на всичките ви християнства.

 

Но ти не ме остави със това,

олтара с брадвата посече,

разсипа мировата добрина,

а в спомен ми остави цвете.

 

Отиде си - и храмът изгоря,

не ти обаче, пламък беше,

а огнедишащата сила на света,

в която само цветето личеше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...