Съвест
Съвест
"Факелът на истината често изгаря ръката на този, който го носи."
П. Бауст
Не кръв - живак тече във мойте вени!
Сърцето ми е от олово.
И знай, че бориш ли се с мене,
да победя на всичко съм готова!
Аз идвам бързо като буря...
Родена съм да побеждавам.
Руша въздушните ти кули,
мечтите ти изпепелявам.
Придържам се към стара мисъл -
"Ограбваш ли, ограбвай безпощадно!"
Надеждите ти губят смисъл -
убивам ги на глътки, бавно.
Аз идвам бързо като буря...
Но бързо си и заминавам.
Руша въздушните ти кули
и питаш се: "Какво остава?"
Надежди, воля и мечти...
Без свян ги хвърлям в пропастта.
Но пак остава да блести
едно кристалче – съвестта.
Да, тя е безпогрешната посока,
с която скиташ по света.
И колкото и да съм аз жестока,
не ще ти взема съвестта.
Ти превъзхождаш ме – това е явно.
С какво от теб съм по-добра?
Ала в историята с букви главни
изписана е мъдростта:
"Че факелът на истината в теб ли е,
за неприятности се приготви!
По лошо е дори от бедствие –
ръката твоя той ще изгори!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Маджарова Всички права запазени
