Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
1.06.2010 г., 9:54 ч.

Съвест 

  Поезия
1261 1 15

Задави ме поредната вина -

горчеше като хляб студен и клисав.

Очите не струяха светлина.

Неделята загуби своя смисъл.

 

Морето се превърна в кален гьол.

Небето... просто някакво си синьо...

Градът не ми ухаеше на сол,

на лято и на минали години.

 

Поредната вина ме разпиля

като прочетен вестник по паважа.

Животът ми в две думи се изля,

а аз мечтаех повече да кажа.

 

От всяка тишина се ражда стих.

От всяка драскотина - къс надежда.

Простиха ми, но аз не си простих

баналната и глупава небрежност.

 

Понякога и от добро боли,

понякога от прошка ти се плаче,

когато съвестта те завали

и тихо те целуне по клепачите.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??