Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
Jun 1, 2010, 9:54 AM

Съвест 

  Poetry
1260 1 15

Задави ме поредната вина -

горчеше като хляб студен и клисав.

Очите не струяха светлина.

Неделята загуби своя смисъл.

 

Морето се превърна в кален гьол.

Небето... просто някакво си синьо...

Градът не ми ухаеше на сол,

на лято и на минали години.

 

Поредната вина ме разпиля

като прочетен вестник по паважа.

Животът ми в две думи се изля,

а аз мечтаех повече да кажа.

 

От всяка тишина се ражда стих.

От всяка драскотина - къс надежда.

Простиха ми, но аз не си простих

баналната и глупава небрежност.

 

Понякога и от добро боли,

понякога от прошка ти се плаче,

когато съвестта те завали

и тихо те целуне по клепачите.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??