Задави ме поредната вина -
горчеше като хляб студен и клисав.
Очите не струяха светлина.
Неделята загуби своя смисъл.
Морето се превърна в кален гьол.
Небето... просто някакво си синьо...
Градът не ми ухаеше на сол,
на лято и на минали години.
Поредната вина ме разпиля
като прочетен вестник по паважа.
Животът ми в две думи се изля,
а аз мечтаех повече да кажа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up