Съвест
Задави ме поредната вина -
горчеше като хляб студен и клисав.
Очите не струяха светлина.
Неделята загуби своя смисъл.
Морето се превърна в кален гьол.
Небето... просто някакво си синьо...
Градът не ми ухаеше на сол,
на лято и на минали години.
Поредната вина ме разпиля
като прочетен вестник по паважа.
Животът ми в две думи се изля,
а аз мечтаех повече да кажа.
От всяка тишина се ражда стих.
От всяка драскотина - къс надежда.
Простиха ми, но аз не си простих
баналната и глупава небрежност.
Понякога и от добро боли,
понякога от прошка ти се плаче,
когато съвестта те завали
и тихо те целуне по клепачите.
© Нели Вангелова All rights reserved.
