СЪВЕТ
и с загадъчна усмивка, славно,
една тайна Дребосъчко ми разкри.
На ухото тихо ми прошепна,
че зад баира, там, далеко,
по пътя иде есента.
Облечена е в златно - казва -
и с листа безброй осеяна е найната коса.
С кестени безброй и с дюли
е пълна нейната душа.
Тъгата на лицето й все още
не е достигнала до хорските сърца.
Но иде тя, повярвай,
и не давай своята душа!
Пред нея иде демон
и лято обещава срещу вашите сърца.
Не давай си сърцето на злодея,
с усмивка есента срещни!
Малко как лудува й се радвай,
а после пак така,
както миналата зима,
призови при тебе пролетта!
10. 09. 2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Захариева Всички права запазени
Хубав стих!