20 сент. 2007 г., 20:02

СЪВЕТ

981 0 1
Едно човече вчера срещнах
и с загадъчна усмивка, славно,
една тайна Дребосъчко ми разкри.
На ухото тихо ми прошепна,
че зад баира, там, далеко,
по пътя иде есента.
Облечена е в златно - казва -
и с листа безброй осеяна е найната коса.
С кестени безброй и с дюли
е пълна нейната душа.
Тъгата на лицето й все още
не е достигнала до хорските сърца.
Но иде тя, повярвай,
и не давай своята душа!
Пред нея иде демон
и лято обещава срещу вашите сърца.
Не давай си сърцето на злодея,
с усмивка есента срещни!
Малко как лудува й се радвай,
а после пак така,
както миналата зима,
призови при тебе пролетта!
                            10. 09. 2007 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Захариева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...