rudin (Иван Христов)
865 1445
11.10.2015 г., 14:18 ч.

Съвместно стихотворение 

  Поезия » Хумористична
378 0 3

Всеки път надничам подло,

скритичко над твойто рамо,

за да видя как ти подлог

слагаш пред глагола „знам го”.

 

Да усетя как стиха ти

куц се тътри с ямб на листа,

амфибрахийните стъпки,

как излизат първа писта.

 

С цел едничка: важен, важен

да оправя твоя ритъм

и усетя поглед влажен,

щом и римата ти пипна.

 

И когато общ напишем

стих и стигнем с теб до края –

лустро има, няма смисъл.

Станал е неузнаваем!

 

А отново ли започнем,

думи вадиш от кания

и директно, и задочно:

„Гледай в своята чиния!”

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??