Съвместно стихотворение
Всеки път надничам подло,
скритичко над твойто рамо,
за да видя как ти подлог
слагаш пред глагола „знам го”.
Да усетя как стиха ти
куц се тътри с ямб на листа,
амфибрахийните стъпки,
как излизат първа писта.
С цел едничка: важен, важен
да оправя твоя ритъм
и усетя поглед влажен,
щом и римата ти пипна.
И когато общ напишем
стих и стигнем с теб до края –
лустро има, няма смисъл.
Станал е неузнаваем!
А отново ли започнем,
думи вадиш от кания
и директно, и задочно:
„Гледай в своята чиния!”
© Иван Христов All rights reserved.
