Създадена с безумна болка и тъга
Създадена с безумна болка и тъга,
но родена с ориста
да отдава себе си и да дарява любовта.
Докосвайки всяка една душа,
стопля с неизмерна топлина.
Осветява пътя им в нощта
и изтрива всяка капчица сълза.
Дали не преиграва, когато я раздава?
И така да наранява, както прелъстява.
Ангел с черна душа може би е тя.
Разочаровам ли те, майко?
Създала си ме от прахта.
От живота отрекла си се,
за да дам това, което ти не можа.
Да, знам и не те упреквам, той ти го е взел.
Но дали запълвам празнотата в теб?
Душата ти свободно да лети
и безгрижно вятърът да вее твоите коси.
Така вървя по пътя отреден
и огромна дупка зее в мен.
Разкъсвайки се в името на любовта,
таз, която ще пребъде от прахта.
А за мене не мисли - както съм дошла,
така и ще си ида,
но с високо вдигната глава,
че дала съм от себе си духа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Дамянова Всички права запазени
