Създадена,за да нареди пъзела
Погледнах те...
Видях много надълбоко сълза, която ми напомни за мен.
Целунах те...
Почувствах топлина, не повярвах, че може и да си студен.
Усетих те...
Доближих страстта ти, заведе ме в непознати светове.
Допуснах те...
Доверих ти се и отключих врата, затворена по чувства, сякаш от векове.
Запитах се...
Аз ли съм създадена, за да вляза в твоя свят?
Ти ли си създаден, за да влезеш в моя?
Уплаших се!...
Ами ако един от нас е просто пратеник, който да покаже пътя на другия?
Който ще бъде само учителя?
Който е тук сега, а утре няма да го има?
Да! За мен е издялана титлата...
Докато гледах в теб,
докато те целувах и усещах,
срещах по пътя към сърцето ти, разпиляни, начупени парченца.
Някой, някога е разбил всичко в теб.
Събирах счупеното в ръцете си,
поправях и редях...
Но в пъзела липсваше част,
такава, каквато аз не можех да запълня.
Май е време да те пусна.
Време е да се сбогувам.
Защото някой някъде чака да запълни липсващата част.
Защото някой някъде трябва да е създаден, за да поправи и нареди всичко, което разруши в моя свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
