15.11.2011 г., 2:27 ч.

Създадена,за да нареди пъзела 

  Поезия
1015 0 5

Погледнах те...

Видях много надълбоко сълза, която ми напомни за мен.

Целунах те...

Почувствах топлина, не повярвах, че може и да си студен.

Усетих те...

Доближих страстта ти, заведе ме в непознати светове.

Допуснах те...

Доверих ти се и отключих врата, затворена по чувства, сякаш от векове.

Запитах се...

Аз ли съм създадена, за да вляза в твоя свят?

Ти ли си създаден, за да влезеш в моя?

Уплаших се!...

Ами ако един от нас е просто пратеник, който да покаже пътя на другия?

 Който ще бъде само учителя?

 Който е тук сега, а утре няма да го има?

Да! За мен е издялана титлата...

Докато гледах в теб,

докато те целувах и усещах,

срещах по пътя към сърцето ти, разпиляни, начупени парченца.

Някой, някога е разбил всичко в теб.

Събирах счупеното в ръцете си,

поправях и редях...

Но в пъзела  липсваше част,

такава, каквато аз не можех да запълня.

Май е време да те пусна.

Време е да се сбогувам.

Защото някой някъде чака да запълни липсващата част.

Защото някой  някъде трябва да е създаден, за да поправи и нареди всичко, което разруши в моя свят...

© Галя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??