Създадох слънце
Вървя по друм
от счупени стъкла
на чашите
със тебе недопити
следи остават
кървавите стъпала
рисуват минало
на чувства скрити.
Създадох слънце
огнено и жарко
от магмена любов
в душата да е светло
и търсех щастие
дори като искрица малко
в миражи все го виждах
някъде далеко.
И срещнах теб,
приказка красива
в сънищата бях си те създал
образ на езичница
и самодива
мигът очакван
сякаш беше спрял.
Мигът ли бе лъжлив
че слънцето угасна
мислите се блъскат
слепи в тъмнината
не знам къде да стъпя
пътеката неясна
отдавна вече мръзна
и търся топлината.
Септември,2018г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
