Съзрях аз тук душа самотна
Съзрях аз тук душа самотна,
простенваща, че е ненужна –
от всичко туй едничка стотна
да промениш сега си длъжна!
Самочувствието унизено
ти рисува образи цинични -
това с мене споделено,
задава граници изрични…
Болката да стане поносима,
че сърцето си не си предала
и тогава, мъничко значима,
чувство ново ще си ти създала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
