21 янв. 2007 г., 14:52

Съзрях аз тук душа самотна 

  Поэзия
602 0 9


 

Съзрях аз тук душа самотна,

простенваща, че е ненужна –

от всичко туй едничка стотна

да промениш сега си длъжна!

Самочувствието унизено

ти рисува образи цинични -

това с мене споделено,

задава граници изрични…

Болката да стане поносима,

че сърцето си не си предала

и тогава, мъничко значима,

чувство ново ще си ти създала.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Анета,
    Благодаря ти за подкрепата. Точно така е!
    Поздрав!
  • Диди,
    Благодаря за пояснението.Май съм почувствал точно този момент.
    Поздрав!
  • Ех, Мойсей, защо да ти се сърдя...Опитвам се едновременно да чета тук и да работя, което се оказа невъзможно и съм неефективна и на двете места особено четенето изисква повече концентрация, нали
  • Още веднъж ти благодаря Валери,че отдели време за тези силно написани думи в този стих!Накара ме да се усмихна и да премисля за много неща над живота!Бъди винаги усмихнат!
  • Здравей, Диди!
    Тази вечер нещо си ми сърдита или греша?
  • Привет, Дида!
    Първо, аз ти благодаря за повода, който ти ми даде да напиша този текст. Второ, тук ти правилно посочваш решението на въпроса, най-общо. Трето, развитието на тази значимост касае и двамата.
    Поздрав!
  • Здравей, Креми!
  • Рицар на разбитите сърца и утешител...Хубаво е да можеш да разчиташ на някого...
  • "Болката да стане поносима,
    че сърцето си не си предала
    и тогава, мъничко значима,
    чувство ново ще си ти създала."

    Аз нямам думи,освен,че тази болка ще стане поносима,само когато някой направи тази душа значима!Поздрави за великолепния стих!Усмивка за теб!
Предложения
: ??:??