* * * Съзвездие по стъклото* * *
782
0
0
Цялата мокра,
май пак закъснях -
рано станах,
без чадър останах.
През прозорец на такси
блуждаят моите очи,
с тревога в тях от грижи и беди.
И - чудо - странна красота погледа ми улови.
Тук поука има,
малка но неповторима - та нима
в най-простото нещо не се крие красота?
Дали не са от сила потайна тук доведени
мойте тревоги да бъдат отведени,
болката училищна аз да забравя,
на мечтания за миг, за да се оставя.
А аз на тез искрици се любувах,
по уроците за малко поне не умувах. Капчиците многобройни
на него попаднали,
форми, зодиаци чертаят звездобройни
сякаш от небето са изпратени.
Фар озари ли ги от нечия кола -
блещукат съзвездия в разноцветни багрила.
Как в тъй просто нещо като прозорец на такси
такова Чудо може да се зароди?
Как в дъждовния ден
тез сълзици небесни дойдоха при мен? По стъклото кристално, прозрачно, студено
от ръмежа есенен украсено
съзвездие цяло е осветено.
Капки сребристи - чисти сълзици
покапали светят като Звездици
и стъклото тъй обикновено
в миг е сякаш променено,
от Магия озарено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Иванова Всички права запазени
