Тайната на утрото
В небето над човешкия ни свят
навярно ти живееш в звезден град.
Заспивайки, отива всеки там,
но аз съм буден и оставам сам.
Дочаках изгрева в красива нощ.
Свиреха щурците своя танц.
Сънена луна сред звезден кош
сипеше сияещ златен гланц.
В очите ми блести една мечта.
Може би това е любовта.
Утрото мълчи сред своя хлад.
Тайните му срещат поглед сляп.
Позволи му в миг един, Небе,
да вреже в теб криле.
Тайните на деня - знае ги песента,
а утрото розовее над нас...
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени