12.02.2010 г., 14:54

Тайната на утрото

896 0 11

Тайната на утрото

 

В небето над човешкия ни свят

навярно ти живееш в звезден град.

Заспивайки, отива всеки там,

но аз съм буден и оставам сам.

 

 

Дочаках изгрева в красива нощ.

Свиреха щурците своя танц.

Сънена луна сред звезден кош

сипеше сияещ златен гланц.

 

В очите ми блести една мечта.

Може би това е любовта.

Утрото мълчи сред своя хлад.

Тайните му срещат поглед сляп.

 

Позволи му в миг един, Небе,

да вреже в теб криле.

Тайните на деня - знае ги песента,

а утрото розовее над нас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...