Най-накрая стана
както трябваше.
Чинии не цапахме,
само чаши.
На сутринта
няколкото изгорели свещи
ми напомниха
колко беше светло
снощи в душата ми.
Едва изчакахме вечерта
да свърши,
за да се събудим
един до друг
по-истински от всякога.
© Ивона Иванова Всички права запазени