Тайните градини
979
0
2
Портите им все отключени стоят,
ала през тях и слънце не минава.
Може би не знае то за този кът,
потънал в мъх от лепкава забрава.
В него самотата мъчно се протяга.
Забулени са розите в паяжини сини.
Някогашна радост изгнила е от влага.
Ръждясало е времето в тайните градини.
Някогашни думи тук са онемели.
Въздишки нечий също тук се пазят.
В тайните градини някога са зреели
най-сладките любови - точно като тази
на принца и принцесата Аврора,
дето спала непробудно сто години,
и на още много, много други хора,
осмелили се да влязат в тайните градини.
…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариян Всички права запазени
