Александър7 (Мариян)
48 39
21 dic 2011, 8:57

Тайните градини 

  Poesía
681 0 2

 

 

Портите им все отключени стоят,
ала през тях и слънце не минава.
Може би не знае то за този кът,
потънал в мъх от лепкава забрава.

В него самотата мъчно се протяга.
Забулени са розите в паяжини сини.
Някогашна радост изгнила е от влага.
Ръждясало е времето в тайните градини.

Някогашни думи тук са онемели.
Въздишки нечий също тук се пазят.
В тайните градини някога са зреели
най-сладките любови - точно като тази

на принца и принцесата Аврора,
дето спала непробудно сто години,
и на още много, много други хора,
осмелили се да влязат в тайните градини.

…

© Мариян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??