Тайният рицар
Тайният рицар
И във всеки миг,
когато те поглеждах, аз бях сляпа...
Заслепяваше ме мисълта за нас...
Бях толкова обсебена,
че дори мисълта ми ме разплака...
Защо заплаках...
Защо?
Сякаш сърцето ми усещаше края...
Но не го приемах аз,
борех се силно,
борех се с все сили...
Заведох те на моето място,
да се опитам нещо в тебе да разбудя...
Исках да те разчувствам...
исках да ти докажа, че става,
че чувстваш...
Сама себе си залъгвах,
болката и мъката преглътвах...
Докато не дойде края...
"Сбогом!!!"
Изрече го...
Каза ми сбогом...
Думичката, от която толкова се страхувах...
И стоях сама,
сама на моето място...
Ти не дойде...
Бях сама...
Сега съм сама...
Знам, до край ще съм сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени
