Тайно някъде скътал съм
на плътта ти тъй дъхава спомена,
с аромата на женската ласка
и греховност, запъхтяно отронена.
Сам-самичък, разголена истина,
неприкрито човешко желание,
просто нежно да бъдеш обичана,
да се давя във теб, в бездихание.
В миг копнежност, останал без маска,
в шепи аз те събрах, сладко безумие,
капки страст в чаша вино налях
и отпих светлина в пълнолуние.
Ще те чакам във миг на нега,
тишина във сърце неизстинало,
ти си тръгна във миг самота,
аз останах в сподавено минало.
© Иван Шмугарски Всички права запазени