Така далеч...
Виждам, колко далеч си...
а на сантиметри от останалите.
Преплитам се в мислите ти,
обграден от внимание,
Ти си най-големият самотник.
Кога запоследно си се смял?...
Докосвал ли си криле на пеперуда,
чувствал ли си мекотата им...
до тънката граница на безразличието?
О, Скъпи, ти си тук, но наистина те няма.
Утихнал в шума, като безгласна нота,
забравен в себе си, духът ти помръкна,
но не и твоята красота.
Лицето ти е все така нежно,
а сърцето бие непримиримо в студа.
а на сантиметри от останалите.
Преплитам се в мислите ти,
обграден от внимание,
Ти си най-големият самотник.
Кога запоследно си се смял?...
Докосвал ли си криле на пеперуда,
чувствал ли си мекотата им...
до тънката граница на безразличието?
О, Скъпи, ти си тук, но наистина те няма.
Утихнал в шума, като безгласна нота,
забравен в себе си, духът ти помръкна,
но не и твоята красота.
Лицето ти е все така нежно,
а сърцето бие непримиримо в студа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
