10 oct 2007, 21:05

Така далеч...

  Poesía
697 0 0
Виждам, колко далеч си...
а на сантиметри от останалите.
Преплитам се в мислите ти,
обграден от внимание,
Ти си най-големият самотник.
Кога запоследно си се смял?...
Докосвал ли си криле на пеперуда,
чувствал ли си мекотата им...
до тънката граница на безразличието?
О, Скъпи, ти си тук, но наистина те няма.
Утихнал в шума, като безгласна нота,
забравен в себе си, духът ти помръкна,
но не и твоята красота.
Лицето ти е все така нежно,
а сърцето бие непримиримо в студа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...