10 oct 2007, 21:05

Така далеч...

  Poesía
698 0 0
Виждам, колко далеч си...
а на сантиметри от останалите.
Преплитам се в мислите ти,
обграден от внимание,
Ти си най-големият самотник.
Кога запоследно си се смял?...
Докосвал ли си криле на пеперуда,
чувствал ли си мекотата им...
до тънката граница на безразличието?
О, Скъпи, ти си тук, но наистина те няма.
Утихнал в шума, като безгласна нота,
забравен в себе си, духът ти помръкна,
но не и твоята красота.
Лицето ти е все така нежно,
а сърцето бие непримиримо в студа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...