Така е
И колко минути издишвах по теб мисълта.
Разтворена роза - сърцето - болеше от зрялост.
Потъна пред погледа всичко. Изчезна света.
Останаха само страхът, радостта, че сме заедно.
Очите ти в мен откънтяха с най-мощния зов.
И времето стана измислица. Ти ме открадна.
Но в зъл лабиринт скрихме нашата чиста любов.
Извършихме грях. Любовта не умее да чака.
И твърде е късно сега да се върнем назад.
И как да прекъснем пияния танц на душите?
За мен нищо вече не значи античното "аз".
Прости ми! Но граница с тебе отдавна не виждам.
Ти някъде тайно в сърдечния ритъм туптиш.
Във моя живот своя собствен сега продължаш.
И крачка след крачка до мен неотлъчно вървиш.
В усмивката влизаш, в сълзите пътека оставяш.
Милиони дни с теб потушихме, но не и страстта.
Стотици лъжи изговорихме - бяхме си верни.
Къде ще избягам? Земята съвсем отесня.
Къде да те търся, когато те нося във себе си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
