Очите ти - сияйни езера -
и в тъмното ме търсят, търсят, търсят...
Аз всички дрехи в раклата прибрах,
към тебе за да приближа на пръсти...
Така е тиха нашата любов,
замислена и пакостна, и гола,
че слагам предпоследен апостроф
пред всички разсъбличащи глаголи...
Когато простосмъртна разбера,
как тайната й пази я Всемирът,
очите ти небесни - езера,
ме търсят в тъмното... И ме намират.