Така ме учи любовта ми!
Научих се да те обичам истински!
Без нищичко да искам във замяна.
Да ме боли от всяка твоя рана,
а радостта ти, и мене да ме радва.
Научих се, до тебе да достигам,
със мислълта си в трудните ти нощи,
без длани да те галя, и без думи...
да те обичам тихо в себе си.
В безсъния се учих... в болка,
в молитвенни стенания и сълзи,
със цялата си обич те изпросих,
да бъдеш истински, дори в съня ми.
Сега си тук, във мен, в деня ми.
И всяка мисъл е за теб, любими!
От обич те превърнах във молитва,
щастлив да си... така ме учи любовта ми!
Без нищичко да искам във замяна.
Да ме боли от всяка твоя рана,
а радостта ти, и мене да ме радва.
Научих се, до тебе да достигам,
със мислълта си в трудните ти нощи,
без длани да те галя, и без думи...
да те обичам тихо в себе си.
В безсъния се учих... в болка,
в молитвенни стенания и сълзи,
със цялата си обич те изпросих,
да бъдеш истински, дори в съня ми.
Сега си тук, във мен, в деня ми.
И всяка мисъл е за теб, любими!
От обич те превърнах във молитва,
щастлив да си... така ме учи любовта ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
