Така ми липсваш!
Любовта ми закъсня - ти си отиде, кога?
Играх си твърде дълго с моята съдба...
Причината - не оцених твоята искрена душа.
Само не мога да понеса, моята лъжа...
Времето минава, още живея... и осъзнавам -
Аз съм виновна - мислех, че на друг си отмъщавам...
Шепотът ми последен чуй - съжалявам...
Моля те, не ме забравяй, някога, върни се!
И... когато ме видиш, прости ми,
усмихни се...
На най-милия човек, който срещнах преди година и четири месеца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Цветанова Всички права запазени
Аз отдавна всичко съм си признала, а колкото до човека... едва ли ще го види ;(
