Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Така ми се яде шкембе чорба,
когато се звръщам към дома,
след луд порой,
от секс и от запой –
ой!
Така ми се припушва сутринта,
когато на цигарите поредната цена,
ме спира, май...
Спира – дрън-дрън!
Край –
ай!
Така ми се стои на топлина,
когато зимата бера студа,
поради екшъна със теца,
който много скъпо клеца –
в гъзеца.
Така ми се иска европейска заплата,
когато като плъх зад вратата,
се крия от бирници
с европейски големи дирници...
Ах, палавници!
Така ми се иска понякога политиците,
когато в парламента си чешат "спиците",
не само да лаят,
а нещо и да направят...
Бре – яд!
Така ми се иска да имам много деца,
когато нацията чезне
и всички признават това...
Деца и без кинти се гледат.
Ми, да… И от глад припадат,
пропадат...
- Ад!
Така ми се искат много неща,
когато живота ни стапя в пеща...
Нищо. И аз, и вий, сме идиоти...
Разбира се, скоро в европейски кюлоти –
като илоти!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени