Така ми се яде шкембе чорба,

когато се звръщам към дома,

след луд порой,

от секс и от запой –

ой!

Така ми се припушва сутринта,

когато на цигарите поредната цена,

ме спира, май...

Спира – дрън-дрън!

Край –

ай!

Така ми се стои на топлина,

когато зимата бера студа,

поради екшъна със теца,

който много скъпо клеца –

в гъзеца.

Така ми се иска европейска заплата,

когато като плъх зад вратата,

се крия от бирници

с европейски големи дирници...

Ах, палавници!

Така ми се иска понякога политиците,

когато в парламента си чешат "спиците",

не само да лаят,

а нещо и да направят...

Бре – яд!

Така ми се иска да имам много деца,

когато нацията чезне

и всички признават това...

Деца и без кинти се гледат.

Ми, да… И от глад припадат,

пропадат...

- Ад!

Така ми се искат много неща,

когато живота ни стапя в пеща...

Нищо. И аз, и вий, сме идиоти...

Разбира се, скоро в европейски кюлоти –

като илоти!