Така ми се иска
ТАКА МИ СЕ ИСКА
Дрипав, мокър следобед
се разхожда навън.
Търся спомен за пролет
във дъждовния сън.
А така ми се иска
пак да тръгна към теб,
мое минало бъдеще,
стар, изтъркан портрет.
Да издуя платната,
да напусна брега
без страх от водата
и без страх от смъртта!
И дори без посока
да знам, че сърцето,
ще ме води към теб,
мое рошаво детство…
…Ех, така ми се иска
преди да угасна,
да се върна при теб
и да не порасна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
