Тако`ата... Тя
определяше такта на моето сърце,
а след преминаването й...
веч` чувствах се по-лек от перце.
Усмихваше се тя кат` на конкурс,
кастинг за лице на аква фреш...
И с нестихващия си природен ресурс,
ме превръщаше отново във влюбен келеш!
В очите й намирах утеха,
лек за моята безсмъртна душа.
и с все сили мечтаех успеха,
волното й сърце да покуша...
И всеки ден безспирно я гледах,
как покрай мен отново прехвърча тя.
Мислите си около нея безконечно лутах,
докато накрая не ме целуна тя. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добрин Всички права запазени
Ни ста'а :p