След години трийсет, след като е бил
шофьор на катафалката, решил,
на друга служба, Тихо, да се хване
и на "такси", шофьор да стане...
И ето, първи ден на нова служба,
започнал във квартала "Дружба",
качва се забързан, първия клиент
и потегля погребалния агент...
Полека, бавно и вместо брояча,
касетофона пуска...някой плаче,
сетне се извиват тъжни трели,
оплаквайки душѝ умрели...
Двайсет километра греят на таблото,
изпреварващ псува зад стъклото,
а Тихо, със гримаса най-печална,
тананика песен погребална...
Клиентът нервен, тупа го по рамо:
– Не може ли, по-бързо, само?!
Моля, полетът ще си изпусна
и не чакайте бакшиш да пусна!...
Подскочил стреснат, Тихо, до тавана,
изпуснал даже и волана...
колата кривнала, в канавка спряла,
с лице, шофьорът - пребледняло,
пошепнал : – Ангелите ми изкара!
Катафалката докато карах,
клиентите не тупат ме по рамо...
Ох, удар не получих, само!
Връщам се на работата стара,
на таз не зная, колко ще изкарам!
Клиентите ми тихи са, не мърдат,
няма нерви и за никъде не бързат...
© Pepi Petrova Всички права запазени