9.01.2018 г., 16:29  

Таксиметров шофьор

879 8 23

След години трийсет, след като е бил 

шофьор на катафалката, решил, 

на друга служба, Тихо, да се хване 

и на "такси", шофьор да стане...

 

И ето, първи ден на нова служба, 

започнал във квартала "Дружба",

качва се забързан, първия клиент 

и потегля погребалния агент...

 

Полека, бавно и вместо брояча, 

касетофона пуска...някой плаче, 

сетне се извиват тъжни трели, 

оплаквайки душѝ умрели...

 

Двайсет километра греят на таблото, 

изпреварващ псува зад стъклото, 

а Тихо, със гримаса най-печална,

тананика песен погребална...

 

Клиентът нервен, тупа го по рамо:

– Не може ли, по-бързо, само?!

Моля, полетът ще си изпусна 

и не чакайте бакшиш да пусна!...

 

Подскочил стреснат, Тихо, до тавана, 

изпуснал даже и волана...

колата кривнала, в канавка спряла, 

с лице, шофьорът - пребледняло,

 

пошепнал : – Ангелите ми изкара! 

Катафалката докато карах,

клиентите не тупат ме по рамо...

Ох, удар не получих, само!

 

Връщам се на работата стара, 

на таз не зная, колко ще изкарам!

Клиентите ми тихи са, не мърдат, 

няма нерви и за никъде не бързат...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраил, Съни, благодаря ви за прекрасните коментари! Радвам се, че съм ви усмихнала! Успешна седмица ви желая!
  • Находчиво и остроумно. Намерила си
    страхотен начин с тънкия си хумор да представиш нещата така,
    че да предизвикаш истински усмивки! Приеми моите овации, Пепи! 🌸
  • Електоратът-стар
    за социалните само товар
    новите бройки
    погребален шофьор
    оформят вече
    национален отбор.
    Включвам се в черният хумор!
  • Благодаря, Ели! Спокойна нощ!
  • Конкретният случай е весел и усмихва, но посланието на стиха е сериозно: човек не може лесно да се преквалифицира.
    Моите поздравления, Пепи!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...