9.01.2018 г., 16:29  

Таксиметров шофьор

875 8 23

След години трийсет, след като е бил 

шофьор на катафалката, решил, 

на друга служба, Тихо, да се хване 

и на "такси", шофьор да стане...

 

И ето, първи ден на нова служба, 

започнал във квартала "Дружба",

качва се забързан, първия клиент 

и потегля погребалния агент...

 

Полека, бавно и вместо брояча, 

касетофона пуска...някой плаче, 

сетне се извиват тъжни трели, 

оплаквайки душѝ умрели...

 

Двайсет километра греят на таблото, 

изпреварващ псува зад стъклото, 

а Тихо, със гримаса най-печална,

тананика песен погребална...

 

Клиентът нервен, тупа го по рамо:

– Не може ли, по-бързо, само?!

Моля, полетът ще си изпусна 

и не чакайте бакшиш да пусна!...

 

Подскочил стреснат, Тихо, до тавана, 

изпуснал даже и волана...

колата кривнала, в канавка спряла, 

с лице, шофьорът - пребледняло,

 

пошепнал : – Ангелите ми изкара! 

Катафалката докато карах,

клиентите не тупат ме по рамо...

Ох, удар не получих, само!

 

Връщам се на работата стара, 

на таз не зная, колко ще изкарам!

Клиентите ми тихи са, не мърдат, 

няма нерви и за никъде не бързат...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраил, Съни, благодаря ви за прекрасните коментари! Радвам се, че съм ви усмихнала! Успешна седмица ви желая!
  • Находчиво и остроумно. Намерила си
    страхотен начин с тънкия си хумор да представиш нещата така,
    че да предизвикаш истински усмивки! Приеми моите овации, Пепи! 🌸
  • Електоратът-стар
    за социалните само товар
    новите бройки
    погребален шофьор
    оформят вече
    национален отбор.
    Включвам се в черният хумор!
  • Благодаря, Ели! Спокойна нощ!
  • Конкретният случай е весел и усмихва, но посланието на стиха е сериозно: човек не може лесно да се преквалифицира.
    Моите поздравления, Пепи!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...