Jan 9, 2018, 4:29 PM  

Таксиметров шофьор

877 8 23

След години трийсет, след като е бил 

шофьор на катафалката, решил, 

на друга служба, Тихо, да се хване 

и на "такси", шофьор да стане...

 

И ето, първи ден на нова служба, 

започнал във квартала "Дружба",

качва се забързан, първия клиент 

и потегля погребалния агент...

 

Полека, бавно и вместо брояча, 

касетофона пуска...някой плаче, 

сетне се извиват тъжни трели, 

оплаквайки душѝ умрели...

 

Двайсет километра греят на таблото, 

изпреварващ псува зад стъклото, 

а Тихо, със гримаса най-печална,

тананика песен погребална...

 

Клиентът нервен, тупа го по рамо:

– Не може ли, по-бързо, само?!

Моля, полетът ще си изпусна 

и не чакайте бакшиш да пусна!...

 

Подскочил стреснат, Тихо, до тавана, 

изпуснал даже и волана...

колата кривнала, в канавка спряла, 

с лице, шофьорът - пребледняло,

 

пошепнал : – Ангелите ми изкара! 

Катафалката докато карах,

клиентите не тупат ме по рамо...

Ох, удар не получих, само!

 

Връщам се на работата стара, 

на таз не зная, колко ще изкарам!

Клиентите ми тихи са, не мърдат, 

няма нерви и за никъде не бързат...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраил, Съни, благодаря ви за прекрасните коментари! Радвам се, че съм ви усмихнала! Успешна седмица ви желая!
  • Находчиво и остроумно. Намерила си
    страхотен начин с тънкия си хумор да представиш нещата така,
    че да предизвикаш истински усмивки! Приеми моите овации, Пепи! 🌸
  • Електоратът-стар
    за социалните само товар
    новите бройки
    погребален шофьор
    оформят вече
    национален отбор.
    Включвам се в черният хумор!
  • Благодаря, Ели! Спокойна нощ!
  • Конкретният случай е весел и усмихва, но посланието на стиха е сериозно: човек не може лесно да се преквалифицира.
    Моите поздравления, Пепи!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...