2.01.2014 г., 17:00  

Талантите на родната земя

757 0 8

Земя, клиширана от серийни таланти,

изфабрикувани  по европейска директива –

щастлив съм аз, че в тебе има кранти

с непородиста кръв, устойчива и жива.

 

Земя, стандартизирана по мярка

със сервитьорска папионка  в деколтето,

ах, как щастлив съм, че си изтривалка

на европодите –  забодена в антрето.

 

Земя! Щастлив съм, че си още жива,

че кърлежите, тлъсти, породисти,

не са източили  докрай, кръвта ти дива...

Че трън в пета си – за продажни глобалисти.

 

Земя – изпопродадена на части,

все още има ти, какво да даваш –

корпоративни лобита и педерасти,

наточили са се, да ги гощаваш.

 

Земя! Вежливо, ведро усмихни се,

че тъй прието е в Европа и света –

не е прилично да стоиш... Понаведи се!

Поклонът, етикет е – за слуга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много остра сатира, не че няма какво да се критикува,
    но май малко си попрекалил... И все пак моето лично
    мнение е, че посланието е доста актуално...
    Под формата на сатира, сполучливо са изразени, доста важни истини...
    Поздравия за смелия поет!
  • Е, това е поезия! Това съм търсил цял живот и накрая го намерих. Благодаря ти!
    Сега ще мина да ти понаслагам шестици, че тя внучката ми има повече за една седмица.
  • Горкият Джагаров...
  • Защо бе ,Бостане
    коментара ми изтри ,
    тъкмо се канех ,
    да ти пиша ТРИ ?

    Децата да те учат
    по музика и литература ,
    даже да те включа
    в годишната матура !
  • Викторе! Този коментар го приемам, като комплимент към моето неравноделно драскачество. Макар, че не те коментирам, забелязх, че си талантлив автор с непритенциозно ясни мирогледи. Ч.Н.Г. от мен!

    П.С. Благодаря за алармата и на Славяна, ще трябва да отделя някой цент от билетчетата за джакузито и басейна, за да и заплатя за труда по рекламата на моята скромна патетика!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...