Земя, клиширана от серийни таланти,
изфабрикувани по европейска директива –
щастлив съм аз, че в тебе има кранти
с непородиста кръв, устойчива и жива.
Земя, стандартизирана по мярка
със сервитьорска папионка в деколтето,
ах, как щастлив съм, че си изтривалка
на европодите – забодена в антрето.
Земя! Щастлив съм, че си още жива,
че кърлежите, тлъсти, породисти,
не са източили докрай, кръвта ти дива...
Че трън в пета си – за продажни глобалисти.
Земя – изпопродадена на части,
все още има ти, какво да даваш –
корпоративни лобита и педерасти,
наточили са се, да ги гощаваш.
Земя! Вежливо, ведро усмихни се,
че тъй прието е в Европа и света –
не е прилично да стоиш... Понаведи се!
Поклонът, етикет е – за слуга.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
но май малко си попрекалил... И все пак моето лично
мнение е, че посланието е доста актуално...
Под формата на сатира, сполучливо са изразени, доста важни истини...
Поздравия за смелия поет!